Dropshot Plan

Операция Dropshot е военен план, разработен от САЩ срещу Съветския съюз и неговите съюзници за противодействие на предложената съветска инвазия в Западна Европа, Близкия изток и Япония. Той е одобрен от Съвета на началник-щабовете на 19 декември 1949 г. Според плана 300 ядрени бомби и 29 000 фугасни бомби е трябвало да бъдат пуснати над СССР по 200 цели в 100 града, за да се унищожи с един удар 85 процента от индустриалния потенциал на Съветския съюз. От 75 до 100 от 300 ядрени бомби бяха насочени към унищожаване на съветски бойни самолети на земята.

Предистория на плана Планът е разработен по време на Студената война, чийто произход е в борбата за влияние в следвоенния свят между СССР и западните съюзници. Полският въпрос и ясно очертаващото се желание на СССР да установи комунистически контрол над поне цяла Източна Европа принуждават Уинстън Чърчил през април 1945 г. да инструктира Обединения щаб за планиране на военното командване да разработи план за настъпателна война срещу СССР (Операция Немислимо). Тези развития обаче бяха посрещнати със скептицизъм от Съвета на началник-щабовете; те дори не бяха показани на американците. В края на 1945 г. отношенията между СССР и британците се изострят във връзка с отказа на СССР да изтегли войските от Северен Иран и създаването там на марионетно държавно образувание - Азербайджанската демократична република (виж Иранска криза) . През май 1946 г. СССР, под натиска на САЩ и Великобритания, изтегля войските си от Иран, в същото време Сталин започва публично да изразява териториални претенции към Турция, а на 7 август на Турция е връчена нота, която както мнозина вярваха по това време, неизбежно ще бъде последвано от съветска инвазия. Твърдата позиция на САЩ и Великобритания предотврати това. Напрежението между СССР и неговите бивши съюзници достига своя връх през юни 1948 г. - май 1949 г. в резултат на блокадата на Западен Берлин. Всичко това се случва на фона на установяването на комунистически режими в страните от Източна Европа, контролирани от СССР и активна подкрепа за силното тогава комунистическо движение в Западна Европа. При огромното превъзходство на съветските сили в Европа, военната слабост и комунистическата инфилтрация в двете водещи западноевропейски държави – Франция и Италия, западните политици се страхуваха, че СССР може да предприеме широкомащабна агресия и да превземе Западна Европа с един бърз удар. Именно за този сценарий е проектирана втората версия на плана Немислимо, изготвен в Лондон през лятото на 1945 г. Също така, предпоставките за разработването на този план са фактът, че съветското ръководство отхвърли предложения от САЩ „план Барух“, като му наложи вето в Съвета за сигурност на ООН, тъй като такъв план очевидно би забавил движението на СССР към създаване на собствен ядрен потенциал, който би спомогнал за поддържането на монопола на САЩ върху притежаването на ядрени оръжия.

Предишни планове за война със СССР

Първият американски план за война със СССР Totality е разработен в края на 1945 г. в щаба на Айзенхауер. Активното развитие на военните планове започва след началото на блокадата на Западен Берлин (21 юни 1948 г.). Веднага е изготвен план „Шариотир“ за война със СССР, който обаче не е приложен в действие от президента Труман. На 18 август Съветът за национална сигурност на САЩ публикува меморандум „Задачи на СССР“ (SNB 20/1). Меморандумът, поръчан от министъра на отбраната Джеймс Форестал, трябваше да определи дългосрочните цели и задачи на американската политика спрямо СССР. Задачите бяха разделени на мирни и военни. В първия случай се предвиждаше само премахването на системата на идеологическо господство на Съветската комунистическа партия над сателитните страни, във втория, ако е възможно, премахването на съветския режим на цялата територия на СССР, безусловното отстраняване на съществуващото ръководство от власт, но без дълготрайна окупация на страната и насилствено налагане на демокрация. Във всеки случай след американската победа Русия: не трябва да бъде толкова мощна във военно отношение, че да влияе на съседите си; трябва да предостави широка автономия на националните малцинства; трябва да бъде икономически зависима от външния свят; не трябва да инсталира нова "желязна завеса". По-нататъшното американско планиране (включително плана Dropshot) се основава на политическите насоки на този меморандум. До 1 септември 1948 г. планът Fleetwood е изпратен в щаба на въоръжените сили на САЩ. Плановете по това време предполагаха успех предимно чрез масирани ядрени бомбардировки на съветска територия, които трябваше да подкопаят икономическия потенциал и да предизвикат психологически шок сред населението и армията (обаче беше признато, че психологически те също могат да доведат до обратното ефект - сплотяване около правителството).

Подробности за плана

Планът се основава на редица предположения и направените от тях заключения и екстраполации. Авторите на плана изхождаха от следните предпоставки: Комунистическите лидери на СССР се стремят към световно господство и установяване на комунистически режими в целия свят и това тяхно желание е основната и единствена заплаха за сигурността на САЩ. Западна Европа неизбежно ще стане непосредствена цел на съветската експанзия. Понастоящем възможностите на СССР са ограничени в сравнение с американските, но до 1955 г., когато съветската икономика укрепне, СССР ще може да извърши сериозни въздушни атаки срещу Съединените щати, използвайки ядрени, биологични и химически оръжия, обширни подводни операции (включително изстрелване на управляеми ракети с малък обсег) и военновъздушни операции. В момента няма признаци, че СССР целенасочено планира широкомащабна агресия, но въпреки това по ред причини рискът от война е висок. Основни допускания Началната дата на войната между САЩ и СССР е 1 януари 1957 г. Причината е акт на агресия, нападение от страна на СССР или неговите съюзници. На страната на СССР ще бъдат: Полша, Финландия, Чехословакия, Унгария, Югославия, Албания, Румъния, България, Монголия, Манджурия, Корея, комунистически Китай. Югославия ще се опита да бъде неутрална и дори евентуално да устои на нахлуване от страна на СССР или неговите съюзници. Съюзници на САЩ ще бъдат страните от НАТО, некомунистически Китай, страните от Британската общност (с изключение на Индия и Пакистан), Филипините. Ще останат неутрални: Ирландия, Испания, Швейцария, Швеция, Гърция, Турция, арабските страни, Израел, Иран, Индия, Пакистан. Предполагаше се също, че тези страни биха предпочели да се поддадат на военна окупация от която и да е страна, отколкото активно да се съпротивляват на нашествие. Страните от Южна и Латинска Америка ще останат неутрални или ще се присъединят към НАТО: тези държави, които останат неутрални, вероятно ще гарантират, че НАТО има достъп до своите ресурси. Американската програма за икономическа помощ на Западна Европа ще бъде завършена до 1953 г., а до 1957 г. страните от Западна Европа ще бъдат политически и икономически стабилни. Техните военни превозни средства ще се развиват в съответствие със съществуващите прогнози. Допълнителни предположения СССР ще изпревари страните от НАТО по мобилизация и до началото на военните действия ще може да постави мобилизирани сили. Страните от НАТО ще получат необходимата информация от разузнаването и също ще започнат да се мобилизират, но ще закъснеят и до деня, в който военните действия започнат, тяхната мобилизация няма да постигне значителен напредък. Ядрени оръжия ще бъдат използвани и от двете страни. Политическите отношения между САЩ и СССР, както и техните съюзници, ще бъдат пропорционални на съществуващите към момента на разработване на плана. Съветската военна машина ще се развива по план, без никакви радикални, изключително интензивни програми за превъоръжаване.

Основни стратегически изисквания Основните стратегически изисквания на плана бяха както следва: отбрана срещу съветска офанзива в Западна Европа на линията Рейн-Алпи-Пиаве, отбрана срещу съветска инвазия в Близкия изток през Иран и Турция, отбрана срещу съветско нахлуване в Япония, като едновременно с това нанася въздушни удари с ядрени и конвенционални бомби срещу цели на територията на СССР, неговите съюзници и територии, окупирани от СССР. Продължаване на въздушните удари, продължаване на отбраната, засилване на психологическата и икономическата война, подземна борба в съветския тил. Масирана офанзива в Европа за отрязване и унищожаване на съветските войски, продължаване на офанзивата за принуждаване на СССР да се предаде.

Окупацията на територията на СССР и неговите съюзници.

Нанасянето на множество ядрени удари по правителствени и индустриални центрове, предвид местоположението на много от тях в гъсто населени градове, неизбежно означаваше унищожаването на десетки милиони мирни съветски граждани.

Съветски ответни мерки

Проблемът за ответния удар, неприемлив за врага, се издигна в пълна степен. „Сложността на неговото решение беше, че американците щяха да ни бомбардират с ядрени оръжия от европейски бази и ние можехме да ги спрем само чрез възможността за ответни бомбардировки директно на територията на САЩ. Ракетите носители, както знаете, се появиха на въоръжение в съветските войски едва през 1959 г. По време на разгръщането на операция Dropshot можехме да разчитаме само на далечна авиация. След тайния тест на първата съветска атомна бомба на 1 септември 1949 г. американските военни регистрират радиоактивни следи от ядрен опит в проба от въздух по време на планиран полет над Тихия океан. След това стана ясно, че безвъзмездна стачка от този момент нататък е невъзможна. На 26 септември 1956 г. изпълнихме полет до разстояние, съответстващо на разстоянието до САЩ и обратно, с дозареждане във въздуха. От този момент нататък можем да предположим, че ядреният шантаж на САЩ срещу СССР окончателно е загубил всякакъв смисъл. Н. С. Хрушчов лично наблюдаваше хода на тестовете и когато те приключиха, изтече информация, че СССР вече има възможност за ответен удар.“ Сергей Турченко, военен наблюдател

Един постинг за рyсофобите в блога - да видят какви планове са кроили и все още кроят САЩ и да си помислят сериозно кого и защо защищават.
При желание от тях могат да прочетат още и за:
Периферна стратегия
Операция Unthinkable
Plan "Totality"
Chariotir - американски план през 1948 г. за бомбардиране на 70 града на СССР с 200 ядрени заряда.
Списък на цели за ядрен удар (САЩ, 1959 г.)
Седем дни до река Рейн

Русофобът е кон с капаци и със затворени очи!