Прочетен: 1467 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2022 20:53
ЛАСКА
Една любов от ласка се нуждае,
тъй както цветето от капка влага.
Душите се издигат, но мечтаят
да се докоснат и ръце протягат.
Защо е нужна тази късна среща,
щом отзвучава всичко мимолетно?
Сърцата до последно са горещи,
дори да секнат пъстрота и цветност!
Пресичат ли се правите в безкрая,
когато в успоредност дълго са живяли?
Навярно никога не ще узнаем -
затворници в отдалечени зали.
Едно докосване е повече от всичко.
Превръща се в печата на мечтите.
След него две души не са самички.
И никога отчаяно не скитат.
Защо любов от ласка се нуждае,
тъй както цветето от капка влага? -
Душите се издигат, но мечтаят
да се достигнат и ръце протягат.
ДО ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
Защо стремя се вечно към невинност,
към чистия и непорочен сняг,
наметнат с мантия от белота всевишна,
като косата на мъдрец всеблаг?
Защо душата ми към теб е устремена,
дете, невкусило от лепкавия грях?
Сърцето моли се да бъде споделено
от твоите очи - да вижда с тях.
Защо след птиците поглеждам в завист,
как те величествено и тържествено летят
над най-високите и стръмни катедрали,
засенчили недомечтания ми път?
До Второто пришествие ще чакам
последната любов преди смъртта.
Махалото на земното проклятие
люлее в мен флуида на страстта.
Ще чакам: с блясъка на скъпоценен камък
от седмото небе да долетиш
до мрачния ми и самотен замък,
във който още спя, погребан жив.
Защо стремя се вечно към невинност,
към чистия и непорочен сняг?
Дали защото с белота всевишна
към себе си ще се завърна пак...?
ОТВЪД ЕВЕРЕСТ
Сега живееш в безглаголно време,
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани.
Окото на безкрая в теб се взира,
оцъклено и странно пепеляво.
Мъгли пълзят отдолу - вече скриват
наполовина бившето ти тяло.
Но своя път заменяш ли за нещо,
което би ти дало глътка щастие:
да бъдеш млад, за тръпката гореща,
за истинска любов като причастие?
Или в неистовото си изкачване
съзираш нещо повече от всичко.
Прегърнал непокорното очакване.
Опиянен от мисълта, че си самичък.
Самотен алпинист сред белотата
достигнал до дъха на боговете...!
Какво ще те очаква по-нататък,
навярно знаят само ветровете.
ЛАБИРИНТ
Денят на Минотавъра приижда...
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен.
Светът е лабиринт без изход,
хвърчило от несбъднати мечти.
Духът се храни с пропасти, но иска
завинаги над тях да полети.
Денят на Минотавъра пронизва...
Амбицията ражда суета.
Надвесил се над бездна (от корниза),
аз виждам Истината долу - във калта.
Съзирам я съблечена - до голо.
Въргалят я безчислени тела.
Дали със меча на честта се е пробола,
или загърнала се е в мъгла?
Денят на Минотавъра обгръща...
По блудни траектории се стича -
до всекиго достига този ден.
Часовникът ми пясъчен изтича.
Пустиня ражда пясъкът слепен.
ЧРЕЗ МАЛКИ ГРЕХОВЕ КЪМ СВЯТА ИСТИНА
Съмнително е да си безпогрешен.
Със грехове от Грях ще се очистиш.
Защото даже грешник устремен си
чрез малки грехове към свята Истина.
Безгрешните престават да се движат.
Замръзват в абсолютната си поза.
Не са угодни тез светци на бога,
защото бог обича всичко невъзможно.
Затуй изневерявай все по-смело.
Една осъдена любов ще те пречисти.
Дори на клада зарад нея да изгарят,
най-фанатично - даже без амнистия.
Джордано Бруно ще остане символ
на еретика, който отстоява
не вярата си (сляпа) в неподвижното,
а във движението без начало.
СМЪРТТА Е ИСТИНА, КОЯТО БАВНО
ПОДМЕНЯ В НАС ЛЪЖАТА НА ЖИВОТА
И нелеп е моравият залез
като нарисувана измама.
Бие някъде неистово камбаната.
Ала всичко в този свят е страшно бавно...
Бавна е смъртта на костенурките
и замръкването на небето - бавно,
бавно стига мисълта до себе си...
бързината се натрупва много бавно!
Само погледът, невиждащ във мъглата,
сам съзира собствения блясък
и ушите чуват в тишината
Нищото като безшумен плясък.
... Ти си мъртвият - насън говорещ
с глас наподобяващ твоя. -
Чуждото завинаги спохожда
онова, което считаш свое...
Трогваш с дълбочината на откровенията си, Мисана!
Но всеки има свой личен Лабиринт. Просто някои осъзнават това твърде късно.
10.08.2022 08:52
Тези стихове внушават, че човешката душа е неизброден лабиринт – без изход...
Трогваш с дълбочината на откровенията си, Мисана!